Цветната поляна

ми поляна като поляна близо до върха на планината с растения достатъчно високи за да се скриеш в тях.

Zakiq doide i posedna na edin kamak kato se zagleda v zvezdite.

Нему се появи пред него и му за шлеви една плесница по дясната буза.
-Идиот. Ти нищо не знаеш за мен. Усмихвам се защото беше първото различно нещо което видях на белия свят. Държах се странно, защото съм наследила влюбването в първия срещнат от баща ми. А за лудоста, да луда съм защото те мислих за мил и добър.
Извика му тя като от очите и се стичаха очи.

Закия се огледа защото ако и Данте се появи знаеше ,че той нямаше да го плясне ,а щеше да го заколи ..и така накрая пак погледна момичето и каза:

- Какво искаш от мене и не ми плачи дори не се познаваме толкова ..

-Убии ме.

-Много искаш убивам ако си имам причина ...всъщност ти изобщо как се казваш ?!

Тя погледна надолу и каза тихичко.
-Нему.

Момчето си стоеше на камъка и каза;

-И защо искаш да те убие ?

-Защото не искам да живея, като демон и като човек.

Закия каза:

-Поне се гордей ,че си пвоече като човек ,а не като мен главно демон и много рядко да може да ставаш човек..

Като си разтвори крилата ..

-С какво да се гордея. Видя какво ми причинява една малка рана. Дори и да я заздравя отвън болката отвътре е още по голяма.

-Всъщност не видях бях се замислил..

Като момчето решида си пробва ноктите и тегли един бърз замах към момичето кото на дрехите и се образува една цепка и след секунда се разполовиха и паднаха на земята и мани ама никтите бяха минали и през бельото и хД.

Тя му зашлеви още един шамар. След това мина зад него та да не я гледа и го прегърна в гръб.
-Моля те.

Момчето си гледаше пак напреде и каза:

-Няма да те убия не ми се убива ,а и с шамари няма да постигнеш нищо..

Като се замисли за нещо.

Тя сложи главата си на рамото му и го погледна.
-Тогава ми позволи да ти бъда приятел.

Той я погледна странично и каза:

-Добре може..но при условието ,че ще спреш да ми удряш шамари много боли..

-Добре.
Съгласи се тя.

-Извинявай за дрехите.

Каза момчето като пак се загледа в звездите.

-Няма нищо.
Каза тя като затвори очи и се усмихна.
-Съжалявам че видя депресираната ми страна.

-И това беше депресирана .. спокойно доброто е ,че вече спря да ме караш да те убивам .

-Мда прав си.
Каза тя като на нея се появи някви дрехи от сорта на черна рокличка и една мантия. и тя седна до него като се загледа в небето. Изведнъж започнаха да падат звезди.
-тук е хубаво.

Момчето стана и каза:

-отивам да убивам довиждане за сега..

Като отлетя на няакде.

Нему се натъжи, защото въпреки и теоритично да имаше приятел отново е сама. Тя погледна към небето и се замисли. Щом видя една падаща звезда тя си пожела да не бъде сама и болката в сърцето и да спре. И въпреки да знаеше че това е нелепо желание се надяваше някога в близкото или далечно бъдеще да се сбъдне.

Митсуки дойде и започна да се разхожда.

Нему изчезна.